Премиерът на Косово Албин Курти даде специално интервю за Euronews, като в него

Премиерът на Косово Албин Курти даде специално изявление за Euronews, като в него акцентира, че страната му не желае нищо друго освен нормализиране на връзките със Сърбия. Курти напомни, че той е подготвен за сключване на договорка с Александър Вучич, само че по думите му, сръбският президент не е проявил желание за компромис. Вижте цялото интервю в идващото видео.

 

Войната в Украйна предизвика напрежение в целия район на Западните Балкани, като недоверието сред сърби и косовски албанци набъбна до тревожни равнища. Европейският съюз е надълбоко угрижен за обстановката. За да беседваме по този въпрос към мен се причисли министър-председателят на Косово Албин Курти.

Серджо Кантоне, Euronews: Г-н министър председател, благодаря, че сте тук с нас. Какви са вашите упования за 18 март, когато ще продължат диалозите със Сърбия?

Албин Курти, министър председател на Косово: Споразумението трябваше да бъде подписано на 27 февруари. За страдание, президентът на Сърбия не пожела да го направи. И за тази цел този главен контракт, който беше препоръчан от 27-те страни на Европейски Съюз, е солидна основа за прогрес и се надяваме най-сетне да го реализираме на 18 март.

Сърбия да вземем за пример, желае от Косово да извърши отговорностите си за основаване на общественост на сръбските общини в Косово. Смятате ли, че тази част от съглашението, реализирано с посредничеството на Европейски Съюз, е допустима за вас?

Тук съм като министър-председател на всички жители, без значение от тяхната народност, национална еднаквост, етническа принадлежност или религиозна принадлежност. Затова желая да удовлетворя всички жители в сходство с техните права, потребности и претенции. Но моноетнически решения заради правния ред на нашата демократична република не са вероятни.

Да, само че това е повода, заради която споделям, че самоопределението е изключено. Говорим за автономията.

Ето за какво приказваме за самоуправление на сръбската общественост. В член 7 от Основния контракт, който одобрихме, самоуправлението на сръбската общественост се отнася и до Съвета на Европа като организация, което значи, че би трябвало да се позовем на Рамковата спогодба за отбрана на правата на националните малцинства. И мисля, че можем да създадем същото и в Косово, където няма да изпаднем и да деградираме в териториален етнонационализъм, както беше в Босна.

Имаше ли някакви сигнали от членовете на Съвета на Европа, че скоро ще получите зелена светлина?

Огромното болшинство от членовете на Съвета на Европа са позитивно настроени към кандидатурата на Косово и се надявам, че в този момент ще ускорим процедурите, с цел да проведем дефинитивно гласоподаване и да станем членове на Съвета на Европа. За нас това е доста значимо, тъй като ще бъде от изгода за самите жители даже повече, в сравнение с за страната, тъй като и в този разговор с президента на Сърбия в Брюксел постоянно съм подчертавал, че нормализирането на връзките би трябвало в последна сметка да облагодетелства жителите.

След съветската експанзия против Украйна, видяхме растящо напрежение в тази част на Европа. Каква съгласно вас е връзката?

В Украйна е фронтова линия, на която се пазят демокрацията, свободата и правата на индивида. В нашата страна имахме няколко последствия. Непосредственият резултат беше, че контузията на хората от геноцида на Милошевич в Сърбия напролет на 1999 година се завърна у хората.

Съдът не го призна за геноцид. Ако не ме лъже паметта, бяха приети военни закононарушения, принуждение против хората, етническо пречистване. Геноцидът беше по отношение на Босна.

Има приет геноцид в Сребреница. Според мен не става дума единствено за Сребреница обаче. Аз също съм бил тук. Това което преживяхме беше геноцид, дами, деца, бременни бяха убити, изгаряни. Все още не е имало развой за геноцид в Косово.

Но виновните са били съдени.

Все още Косово не е завело дело против Сърбия за геноцид, само че това беше геноцид.

Но това не е мнението на интернационалния арбитражен съд.

Ще пристигна ден, в който и интернационалните трибунали ще приказват за това. За страдание Милошевич умря в Хага в пандиза, без да доживее деня, в който щеше да бъде наказан.

Но за какво свързвате този епизод с войната в Украйна? Това от една и съща морално-етична позиция ли е, или има политическа последователност?

Тук има два значими детайла. Първият детайл е, че през 2022 година всяка седмица Кремъл загатваше Косово. Ако не Путин, то Медведев или Захарова, или Лавров.

Не се ли чувствате предпазени от КФОР? Войските на НАТО са в Косово.

Най-големият ни комшия Сърбия не ни признава за страна. Те не се дистанцират от Милошевич, от Путин. Отделят 3% от Брутният вътрешен продукт за военно съоръжение, войските им са в подготвеност по границата. Това не може да бъде неглижирано. Косово не е в НАТО, НАТО е в Косово. Чувстваме се предпазени, не ни е боязън, само че сме доста внимателни.

Очаквате ли някакъв позитивен резултат във връзка с компромиси на двете страни?

Искаме естествени връзки. Разбираме, че цялостното нормализиране на връзките би трябвало да има за собствен централен детайл взаимното признание. Не споделям, че взаимното признание би трябвало да бъде единственото нещо на масата. Готов съм търпеливо да обсъждаме всички въпроси. Не желая никакво бързане, никакво бързо решение в ущърб на нашата дълготрайна сигурност, мир и непоклатимост. И още веднъж, добросъвестно, с благосклонност и планове, съм подготвен да сключа това съглашение, в което не вземат участие единствено двата фактора Косово и Сърбия, само че и Европейският съюз, който е рамката, в която преговаряме и към която желаеме да се придържаме.

Но Европейски Съюз има потребност и от политически дял. Осъзнавате ли, че вие сте тези, които би трябвало да им го дадете?

Ами, аз не мога да върша съглашение самичък със себе си. Трябва да се спогодя със Сърбия, с Европейски Съюз. На 27 февруари бях подготвен да подпиша.